Скъпи деца,
на днешния ден, когато отново се срещаме в училище, искам да ви предизвикам да бъдете себе си, въпреки заръките на мама и татко. Бъдете смели, но и не се страхувайте да си поплачете, когато сте затруднени. Бъдете нетърпеливи, непослушни, но и търсещи, можещи, готови да рискувате и с много упоритост и хъс да успявате. Правете бели и щуротии, защото на децата всичко им е разрешено а и детството е най- добрият период за изследвания, затова се възползвайте от него, за да правите своите детски открития, защото така се научавате истински.
Изберете си мечта и действайте, не мечтайте, а работете здраво за своите мечти. Независимо дали знаете или все още не сте наясно каква е вашата страст. Истината е, че няма значение. Не е нужно да знаете. Просто продължавайте напред с вяра във всичко, което правите и никого, никога не се предавайте!.
Май стана много сериозно!?
Бъдете безгрижни, искрени, непринудени, по детски отдадени и много заети с важните неща, които правите, въпреки че ние възрастните никак не ви разбираме и ви се налага постоянно да ни обяснявате.
А на Вас, родители, ми се иска да обещая, че ще успея да изпълня поне една от заръките от това писмо.
Уважаеми Учителю,
Синът ми ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел.
Ще отнеме време, знам; но научете го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени.
Научете го да може да губи и също да се радва да побеждава.
Дръжте го далеч от завистта, ако можете.
Научете го тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците са най-лесните за справяне.
Научете го, ако можете, магията на книгите… но дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята на по склона на зелен хълм.
В училище го научете, че много по-почтено е да се провалиш, отколкото да мамиш.
Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни.
Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите.
Опитайте се да дадете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички приемат модерната позиция.
Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава.
Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите. Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост.
Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си.
Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав.
Отнасяйте се с него внимателно; но не го прегръщайте, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана.
Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел. Научете го винаги да има величествена вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има величествена вяра в човечеството.
Това е огромно поръчение; но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син.
Писмо на Ейбрахам Линкълн до учителя на сина му