В седмицата на книгата, съвпадаща с празничното суетене покрай Коледа, предложих на първокласниците да нарисуват илюстрация към приказка. Всички приказки, които изучаваме ми се сториха много традиционни и познати, а и беше време да поканим Коледния дух да се настани в класната стая, защото до празниците остава само седмица. Реших да поема риска и предложих това:
Матю беше 10 годишен сирак, отглеждан от леля си, която никога не пропускаше да му напомни колко и тежи да се грижи за него.Когато наближи Коледа той започна да остава след часовете, за да ми помага да украсим класната стая. Често ми разказваше за майка си. Макар и смътно, я помнеше като много нежна и любвеобилна жена.Един ден Матю престана да идва след часовете- събираше си нещата набързо и си тръгваше. Когато го попитах защо и му казах, че ми липсва неговата компания, той отвърна:
- Приготвям една изненада…После се усмихна срамежливо:- Наистина ли Ви липсвах?
Настъпи последният учебен ден преди празника. След като занятията свършиха. Матю дойде при мен.Момчето криеше нещо зад гърба си.
- Имам подарък за Вас- каза то и плахо протегна ръце към мен. В тях държеше малка дървена кутийка. – Надявам се Ви хареса!
- О, Матю, колко е красива! Има ли нещо в нея? – понечих да я отворя и да надникна вътре.
- Има, но не можете да го видите. Отвърна той. – Нито да го пипнете или опитате. Но мама казваше, че те кара да се чувстваш добре през цялото време, топли в студените нощи и те пази, когато си сам.
- И какво е то, Матю? Това, което винаги ще ме кара да се чувствам добре?
- Това е любов- тихо прошепна той. – Мама казваше, че е най- хубавият подарък, който мога да направя! /Gloxy Flloxy/
Рискувах с мисълта, че децата винаги могат да нарисуват картини от предложеното произведение и да, те разбраха и преразказаха съдържанието на чутото, но съм щастлива, че видяха и усетиха другия план, този, който докосва сърцето. И на предизвикателството да нарисуват „Любов” по Коледа, мъдрите първокласници, без да се замислят много споделиха, че за тях това е да се събере цялото семейство на празничната трапеза, да са всички заедно щастливи и да прекарват празниците заедно. Да разчупи най- възрастният питката и да даде на детето първото парче- това е любов! Да имат време да играят с мама и тати и да правят всичко заедно- това е любов! Подаръците под елхата за всички и да гушнеш Дядо Коледа- това е любов! Оказа се, че и да бъде целият клас заедно и да празнува е пак любов!Бързо и лесно се справиха със задачата и любовта оживя в рисунките на мъдрите първокласници!