Google PlusFacebookYoutube
Милена Борисова
Първи стъпки в училище

Децата рисуват

Децата рисуват - Изображение 1

Катрин и Виктор рисуват с удоволствие и влагат много старание и оригиналност в своите рисунки. Времето в часовете по изобразително изкуство е малко, но Виктор винаги успява да създаде своя идея и да завърши рисунката си по поставената тема. Темите, които разработва се открояват с оригинално и нестандартно мислене. Особено впечатляват цветовете, които използва и тяхното съчетание. Не е случайна номинацията за дизайн на националното състезание „IT Знайко”, която получи миналата година. Виктор намира време и да рисува на компютъра, въпреки че се занимава с много неща. Подготовката му за училище винаги е много задълбочена и пълна. Свири на пиано и от няколко години посещава Арт школа „Колорит”, където усвоява тънкостите на рисуването и подготвя своите рисунки по различни теми, с които участва в множество конкурси.
Като всяко момче очите му светват, когато се говори за автомобили. За колите знае толкова много, за него не са тайна най- новите модели от различни марки. Увлечението му по автомобилите е толкова силно, че ги възпя в малка поема в стихотворна форма. Виктор получи много признания за своето усърдие и завоюва трето място вНационален конкурс „Земята- наш дом”, международна детска изложба „Децата рисуват цветята, морето, света…”, медал и грамота от конкурс за рисунка, посветен на международния ден на водата-22 май.

Родителите на Катрин споделят, че още от съвсем малка се увлича по оцветяване, рисуване, изрязване, лепене на фигурки, моделиране с пластелин, по всичко свързано с изобразителното и приложно изкуство. Подаръците, на които най-много се е радвала и очаквала с нетърпение са книжки с картинки за оцветяване, различни цветни моливи и флумастери, блокчета, албуми, свързани с дизайн на дрехи. Това им подсказва да започнат да събират и вече имат голямо количество папки с нейни рисунки, кашони с керамични фигури, няколко несесери и това не е всичко
Катрин обича да гледа телевизионни предавания свързани с изобразителното изкуство. Любими са и „Арт Атак” и „Приказки под дъгата”. От тях тя черпи идеи, повтаря ги или създава свои проекти. Така веднъж шестгодишната Кети прави свой самостоятелен проект.На няколко листа рисува различни части от човешкото тяло, после ги съединява с тиксо и така се получават момче и момиче в реални размери. Когато не се подготвя за училище тя рисува с цветни моливи и флумастери, оцветява принтирани картинки, изработила е и свой календар.Когато родителите и се приберат от работа, задължително Кати ги посреща с нова рисунка или фигурка, която е измайсторила. В детската градина, в училище най-забавни за нея са часовете по изобразително изкуство. Много й допада проекта, който правиха ученици и родители в началото на първи клас в часа по предприемачество. Всички заедно изрязваха, лепиха, оцветяваха и рисуваха, за да създадат селскостопански ферми с животни и селскостопанска техника. През лятото посещава организираната от Центъра за работа с деца школа по рисуване.
В началото на тази учебна година, Катрин започва да посещава Арт школа „Колорит”, с ръководител Майя Ананиева. Там, тя усвоява техниките на рисуването, моделирането и изработването на различни арт проекти. С голямо нетърпение очаква всяко едно посещение, влага много старание и въображение. В резултат, на което има и първото си признание – Грамота за участие в IV национален конкурс за рисунка „Вълшебната палитра на детството”. Сигурна съм, че я очакват още много отличия.
Още едно доказателство за любовта на Кети към арт заниманията е книгата, която тя си избра за 24 май – „Хоби за сръчковци”. Щом я разлисти, очите й грейнаха и с радост разбра, че от нея ще разбере как от наглед най-обикновени или непотребни вече материали може да изработи полезни и красиви предмети, ще се научи да плете и шие. Веднага направи оригами пеперуда, а първото нещо, с което се зае, щом започна лятната ваканция, бе да изплете гривна „Приятелство” от конци за бродиране.

Поемата на Виктор, която може да съперничи на най- добрите детски поети.

Моята вълшебна градина
Взех от автокъщата на тате аз различни бурми.
Посях ги в задния ни двор и поникнаха коли.
Имаше и ретро, имаше и нови,
и за употреба бяха те готови.
Гледах ги така възхитен и от техния вид бях удивен.
Чудех се коя най-напред да подкарам аз навред.
Дали да е червеното „Bugatti”
или да го оставя за бати?!
Или синьото „BMW”,
май на тате ще му пасне по-добре.
Пък зеленото „Пежо”,
за мама ше е най-добро.
На старата „VW - костенурка”
дядо ще удари една шкурка и
по улиците с нея ще се гмурка.
Стоя и не вярвам на гледката,
но най-изумена остана съседката.
Добре, че и тя е автомобилистка
и неподозирана авантюристка!
Разберете, забавлението е голямо - за всички ще има коли,
казвам ви го прямо!
Звъни клаксон, звъни и не спира,
но защо ли така напира?
Оказа се, че главата ми калъфката допира.
Не било клаксон, а аларма на часовник,
а аз се мятам като бунтовник.
Не искам от леглото да ставам и
хубавия сън да зачертавам!
Е, няма начин- бързо се разсъних
и ежедневните задачи си подгоних.
Но довечера навреме ще си легна
и с нетърпение мечтите си отново аз ще впрегна!

Категории: Творчество