Как да изпратим първокласника на училище?
Като всичко ново и непознато в живота на човек и преходът от детската градина към училището е стресиращ, както за детето така и за родителите. Но докато ние възрастните си имаме своите начини за справяне, децата все още не знаят как да се справят и какво да очакват от новото и непознато училище.
Първи клас – нова роля, на ново място, сред нови хора, с нови правила, всичко е толкова ново и различно.Това е моментът, в който първокласникът поема по един нов път на откривател, път на израстване, промяна и развитие. Независимо с какъв темперамент е детето, то ще се чувства по-сигурно и спокойно, ако е подготвено предварително.
Не се съмнявам, че разговорите за училище съпътстват последните месеци от живота на детето, на което предстои да прекрачи за първи път прага на училището. Но много често провокациите на времето, трудните социални условия ни карат да мислим за раницата, дрехите, тетрадките и още куп материални неща, които не са без значение. Представяте ли си какви мисли се въртят в главата на детето?
Много важен момент е родителите да подкрепят и поощряват детето, да разговарят с него за предстоящото, да му показват, че то е значимо в новата му роля на ученик. Помагайте му да се адаптира в училище,като работите вс екидневно по развиването на основните социални умения, и не забравяйте да признавате успеха му всеки ден с любов и внимание!
Във ваши ръце е малкият първокласник да ходи щастлив и спокоен на училище.
Ето нещо, което може да помогне.
Лапичка с целувка
"Малкият енот Честър стоял в края на гората и плачел.
-Не искам да ходя на училище! - казал той на мама. - Искам да остана с теб у дома, да играя с приятелите и играчките си. Искам да чета книжките си и да се катеря на люлката си. Позволи ми да остана у дома, моля!
Мама хванала Честър за лапичката, почесала го зад ушето и казала ласкаво:
-Понякога на всички ни се налага да правим неща, които не искаме. Даже и отначало да ни изглеждат странни и страшни. Но на теб ще ти хареса в училище. Ще играеш с нови играчки, ще четеш нови книжки и ще се люлееш на нови люлки. А освен това знам една забележителна тайна, която ще ти помогне да се чувстваш навсякъде толкова добре, колкото у дома.
Честър изтрил сълзите си и попитал с интерес:
-Тайна? Каква тайна?
-Това е старинен секрет. Аз го знам от моята майка, а тя от нейната. Нарича се "лапичка с целувка".
-Лапичка с целувка? А какво е това?
-Сега ще ти покажа.
Мама хванала лявата лапичка на Честър и разтворила мъничките му пръстчета като ветрило. После се навела и целунала Честър точно в средата на дланта. Честър почувствал, как мамината целувка побягнала нагоре по лапичката и достигнала до самото му сърце. От тази целувка пламнала даже черната космата муцунка на Честър.
-Сега, - усмихнала се мама - ако ти стане самотно или се затъжиш по дома, просто притисни лапичката в бузката и си кажи:"Мама ме обича, мама ме обича!" И тогава моята целувка ще скокне на бузката ти и ще те изпълни с приятни, топли мисли.
Тя взела лапичката на Честър в своята и внимателно свила пръстчетата му в юмрук:
-Гледай да не загубиш моята целувка! И не се тревожи - ако миеш лапичките си, тя няма да се измие.
Честър много харесал своята лапичка с целувка. Сега той знаел, че мамината любов завинаги ще остане с него, където и да отиде. Даже и в училище.
След малко Честър и мама били вече пред училището. Честър се замислил. Внезапно се обърнал и усмихнато казал:
-Дай ми лапата си.
Хванал мамината лапа със своите лапички, разтворил нейните големи, така добре познати пръсти, навел се и я целунал в средата на дланта.
-Сега ти също имаш лапичка с целувка! Довиждане мамо, обичам те!
Енотчето се обърнало и заскачало към училище.
Мама гледала, как Честър прескочил клона на едно дърво и влязъл в училище. И когато старата сова ударила камбанката, с която обявила началото на новата учебна година, притиснала лапа към бузата си и се усмихнала. Топлата целувка на Честър изпълнила сърцето и, което биело:"Честър те обича, Честър те обича!"
Хайде, подавайте лапички!
http://poznanie-bg.com/2011/05/14/лапичка-с-целувка/