Къща на приказките или как децата да четат повече

За да изградим правилна техника и детето наистина да може да чете гладко и вярно в края на първи клас, то трябва да се научи да сричкува. В началото може да се помогне на детето да дели думите на срички с дъгички под думите, а след това то само да открива сричките и да ги дели. Тези упражнения са тромави и трудни и понякога на децата им се искабързо да прескочат този етап и изведнъж да започнат да четат гладко, но е изключително належащо да се правят редовно, за да има добър резултат. Те са важен момент за изграждане на успешна четивна техника.

Когато вече сме сигурни, че детето чете осъзнато, е време да се премине към формиране на чететивни навици и изглаждане на четенето. Тук лекарството е само едно - четене, четене, четене - наум и наглас.
"Какво значи да знаеш да четеш?", отговорът на този въпрос е свързан с три неща: възприемане графичната форма на думите; озвучаване или произнасяне на думите по срички или цялостно в зависимост от равнището на овладяната техника на четене и разбиране на прочетеното.
Ако детето е овладяло част от тези умения в края на първи клас е важно да се знае, че те все още не са укрепнали и лятната ваканция е важен етап на упражнение на вече усвоеното. Ако детето „забрави” за три месеца книгите е напълно възможно дълго време да продължи да срича и много трудно да изглади четивната техника. Разбира се, ваканцията е време за игри, но винаги може да се намери време и за интересна книга, но дететото трябва да бъде предизвикано само да посегне към нея и колкото са децата, толкова са и начините това да се случи. Трябва винаги да се дава право на избор по отношение на четивата и да не се опитваме да пробутаме на детето „важните“ произведения. Научете го на любов към книгите, а после то само ще определи кои са интересните за него. Възможно е детето да захвърли списъка предложен от училище, но да прочете много други, които смята за по-интересни и това също е етап от изграждането на едно цялостно отношение към книгите. Важното е да се чете и когато детето го прави с удоволствие, може би, ще дойде ред и на училищния списък.
През цялата учебна година предприемах стъпки, различни от часовете по четене, с които целях всяко дете да намери своя път към книгите, когато е готово.
Тук ще споделя само една от личните техники, които използвах, за да предизвикам първокласниците от I „д” клас, за да четат повече. В края на февруари прецених, че голяма част от децата са готови да поведат и останалите да посегнат сами към книгите и заедно решихме, че е време да направим нашата „къща на приказките” - кутия, която покрихме с детски илюстрации от любими приказки. Не се наложи да чакаме дълго и къщата „заработи”. Всички започнаха да четат вкъщи приказки и по-големи произведения, които показваха в клас, разказваха ги, разменяха ги и четенето започна като една магия. Така много деца се увлякоха и до края на годината приказната кутия се изпълни с листчета, на които всеки записваше своето име и заглавието на прочетеното произведение. Имаше и такива, които не проявиха интерес, но аз разговарях с тях, обсъждахме заедно защо не четат или пък не записват прочетеното и не използват кутията, всеки работеше според желанията и интересите си и ето какво се получи, когато отворихме приказната кутия:
Алекс-15 приказки
Александър В.-13 приказки
Александър П.-1 приказка
Александър Я.-5 приказки
Божена-50 приказки
Виктор-19 приказки
Виктория-22 приказки
Габриела-9 приказки
Дарина-22 приказки
Деяна-21 приказки
Димитър-76 приказки
Евгени-1 приказка
Катрин-19 приказки
Кристина-18 приказки
Марио-8 приказки
Мартин Р.-23 приказки
Мартин Ц.-9 приказки
Мери-10 приказки
Найден-1 приказка
Николай-6 приказки
Преслава-119 приказки
Светлозар-57 приказки
Христин-32 приказки