Мартеница днес ти подарявам, нишка от живота във дома

Мартеница днес ти подарявам,
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.
Да те топли даже и да си далече,
да те връща после у дома,
за да имаш сили във крилете
да преследваш своята мечта.

Предлагам част от една много българска книга, която прочетох на един дъх. Въпреки обсъждането на авторството и коментарите за кражбата на идеята и част от текстовете, тази книга е много българска и ценна, за да обръщам внимание на споровете. Стопанката на Господ е истинско сказание за българската народна вяра, въпреки че е определяна като фентъзи на фолклорна тематика. Ако не сме особено придирчиви към чисто научната и стойност и я приемем като художествено произведение, то в нея се откриват много фолклорни мотиви, които са чисто български. Аз харесвам книгата и препоръчвам да се прочете, затова предлагам на 1 март откъс от нея заедно с моето пожелание.

ПРИКАЗКА ЗА РОДОВАТА МАРТЕНИЦА
Думите на баба Рада Илиева
Някога всяка къща си имала мартеница. Домашната мартеница била голяма и все от вълна. Привързвали ù и хлопки, и подкови, и мъниста… Приличала на онези пискюли, дето все още ги кичат по циганските коне.
Та тез мартеници се именували Родови.
Когато детето порасне и напусне дома, за да си направи свое семейство, на Баба Марта се прави обред.
Старата родова мартеница и една нова се носят от родителите в новия дом на рожбата им и се връзват една до друга. Двете мартеници остават заедно през първата година, за да се предаде паметта, обичта и силата на рода.
И се прибират заедно.
На другата година отново заедно се окачват вкъщи. Когато видят щъркел, младите взимат старата родова мартеница и я връзват задължително на плодно дърво, за да даде плод обичта им. Новата мартеница остава при тях, за да се грижат за нея и да я предадат на рожбите си.
А старата родовата мартеница винаги се откупува от младите с нова, за да донесе на родителите им нова сила
в старините им.
из „Стопанката на Господ”
www.narichane.com