Поверието гласи, че на 1 март, преди изгрев слънце, жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс, черга или прежда и го оставят там. Вярва се, че червеното ще привлече и развесели Баба Марта, тя ще дойде по- скоро и заедно с това ще дойде хубавото времето. Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят, защото ако я срещнат красиви момичета, времето ще е топло и хубаво. Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
Идването на Баба Марта е един от най- българските обичаи, свързан с нашата най- древна история.Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, а понякога се вплита и син конец- против уруки. Цветовете имат строго определен смисъл:червено- кръв, живот, бяло- чистота, щастие
Мартеницата, като всеки дар, е един амулет, който носи здраве и благополучие, така че той трябва да е наситен с изключително положителни емоции. И в този смисъл човек сам трябва да изработи мартениците за своите близки и познати, защото така би могъл да им предаде всички онези добри мисли докато ги приготвя. Ако майсторите на мартенички са деца, то чистотата на детските сърца и старанието и желанието, което влагат детските ръце са най- добрите послания, които могат да донесат подарените мартеници. С тази идея се захванахме и ние във II „д” клас да изработим дар за всеки дом. Сложихме разноцветни конци, малко картон, много старание, желание, любов и разноцветни мъниста за разкош и се получиха тези страхотни пролетни птици.
