Изпратена навреме мартеничката носи радост на близки и познати далече от нас. Подаряването на мартеница е още жест, който дарява щастие и е един символичен начин да накараме децата от Центъра за настаняване от семеен тип да посрещнат месец март с усмивки на лицата, да усетят че имат приятели. Затова малките първокласници от I „д“ клас на СОУ „Иван Вазов“ решиха да поднесат изненадата на своите приятели и донесоха в училище своите мартенички, надписаха пощенски пликове с имената им и поставиха в тях не една, а по няколко мартеници. Центърът , в който живеят малките плавници е в комплекс „Сторгозия“, но кога разстоянието е било пречка да поднесем приятна изненада?
Катрин Христофор Илиева предложи заедно със своето семейство да посети Центъра за настаняване от семеен тип и точно на първи март да поднесе нашите дарове от сърце. Можем само да съжаляваме, че сме още много малки и не успяхме да изработим мартениците, но сме твърдо решени когато пораснем и станем второкласници да сплетем бели и червени конци и сами да направим мартениците, които отново ще подарим на децата и заедно с тях ще и поднесем нашата обич и истинско детско приятелство.
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта. Вярва се, че мартениците пазят къщата да не влезе лош човек, а хората предпазват от болести и уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, а червеният – здраве и сила. Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я сложете под голям камък. След девет дни проверете под камъка какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината.
Всички деца от I „д“ клас отправят своите добри пожелания към Марияна, Звезда, Есмералда, Калин, Севдалин, Тодор, Иван, Мартин, Божидар и техният дом за здраве,много сили и късмет.
Приказка за баба Марта
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.
От Az-deteto.bg