Нашите дрянови сурвачки за здраве и късмет

В дните преди Коледа, когато най-ценно е времето прекарано със семейството, решихме да си направим собствени сурвачки, защото натуралните са истински и носят по малко от човека, чиито ръце са ги изработили. На първо място, разбира се, е дряновата пръчка. Най-добре е да си я отрежем сами, а нашите донесе от гората семейството на Дамла и благодарение на тях ние вложихме своите умения и желания за здраве, късмет и берекет през новата година. Дряновата сурвачка, наричана в някои краища сурукница или сурвакница, традиционно се използва на Васильовден (1 януари). Има различна украса, но общо взето, формата и е строго стилизирана.
Традицията повелява рано сутрин, или още в първите часове на празника, младите сурвакари да посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката да изричат благапожелания за здраве, берекет и късмет. Никой не бива да се отказва от тези удари.
Важна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. Тя задължително е от дряново клонче, защото се вярва в магическата сила на дървото. Дрянът цъфти първи и дори и в най-студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. От друга страна плодовете му узряват най-късно, което пък било смятано за символ на мъдростта. Така като че ли дървото съединявало целия човешки живот. Удрянето с жилавата дрянова пръчка трябвало да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна.Според етнографите това е т. нар. контактна магия, която се съчетава и с изричането на благопожелания от сурвакарите.
Първоначално дряновата пръчка не била украсявана, трябвало само да се избира такава с най-много пъпки, символ на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, за да заприлича на буквата “Ф”. След това с времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки елемент имал своето значение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите. Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ. С украса, която се добавя към клонките - червена вълна, боб, пуканки, зеленина, кравайчета, сушени плодове, китки класове, панделки, ябълки, вълнени пискюли, чушки, захар - всичко, което е произвела ръката на стопанина. В различните краища на страната сурвачките са с различна "премяна" и всяка си има свое минало.
Според някои поверия- преди декорацията (гизденето) на сурвачката- тя трябва да престои една нощ пред вратата или под прозореца (на терасата) на дома, за да бъдат прогонени всички зли сили и беди от дома
Първо вързахме с червен вълнен конец долните клончета на кръг, а след това и по-горе по стъблото още едно кръгче - по-малко и така всеки според своето клонче го привърза и усука, за да стане най- красиво. Най-общо основата на сурвакницата заприличва на буквата “Ф”. След това направихме гирлянди от нанизани пуканки, сушени плодове, тук-там вързахме суха червена чушка и панделки от червен , бял и син конец, както и бяла неоцветена вълна. Това е ако искаме да спазим традицията. Но, разбира се, бихме могли да изберем и украса с мъниста, дървени топчета, панделки, или оцветени с боички макарони. Най-важно е,че се забавлявахме и пренесохме всички добри пожелания в направената сурвакница, а тя става много красива когато е сътворена с любов и много смях.
Поверието гласи, че когато е готова, след сурвакането, украсената дрянова клонка трябва да бъде окачена на някое дърво, за да е още по-плодородна годината.

Символика на декорацията:
Дрянът - употребата му не е случайна- дрянът е символ на здраве и дълголетие. Той живее най-дълго и е много яко и устойчиво растение. Пъпките му са олицетворение на младостта и жизнеността, защото цъфва най-рано и най-късно зрее. Символ е и на мъдростта, защото пръв известява идването на пролетта.
Вълна и вълнена прежда - сила и предпазване от болести. Използват се в чиста и оцветена форма.

Цветове на украсата:
Оранжевото е символ на щастието
Червеното- на любовта
Зеленото- на плодородието
Бялото- на чистотата и късмета.
Монети - пожелание за здравина като метала от който са изработени монетите и богатство.