Google PlusFacebookYoutube
Милена Борисова
Първи стъпки в училище

Нашите таланти в действие

Нашите таланти в действие - Изображение 1

На 14 май на празника на СОУ „Иван Вазов” бяха наградени победителите в общоградския конкурс за малки писатели. За поредна година СОУ „Иван Вазов” и Дружеството на писателите в Плевен обявиха конкурса „Таланти в действие”, който е посветен на патронния празник на училището и Деня на славянската писменост и култура. Темата е свободна и могат да участват ученици от 1 до 12 клас.
За малките ученици от II „д” клас предизвикателството беше голямо , защото нямат опит в писането, но това не ги разколеба и те представиха едни от първите свои творби в първа възрастова група. Включихме се със стихотворения, приказки, описания, а Преслава и Катрин дори изработиха малки книжки.
Всички творби са истинско постижение за своя автор, защото бяха написани с много старание и желание. Своите произведения изпратиха Светлозар, Даяна, Виктор, Дарина, Божена, Мери, Преслава, Катрин, Христин и Димитър. Журито разгледа творбите и обяви спечелилите конкурса. Радостни сме, че в нашия клас е завоювалата първо място- Катрин със своето произведение „Врабчо”. Виктор спечели второ място със стихотворението „Пипи на училище при нас”. На трето място е забавната приказка на Преслава „Мишле и молив”. Участието в конкурса толкова ни провокира, че вече написахме нови творби, които са още по-интересни. Писането се оказа и приятно занимание за някои ученици, които истински се забавляваха докато под детската ръка се появяваха редовете на стихотворения, разкази и приказки. Ето и творбите спечелили първо, второ и трето място, които ще бъдат публикувани и в училищния вестник.

В Р А Б Ч О И Е С Е Н Т А
Както всяка сутрин и днес малкото врабче Чики стана и подаде главичка от гнездото си, високо в клоните на стария вековен дъб. Огледа се и макар наоколо всичко да бе както преди, то усещаше промяната.
Чики се роди през пролетта. Топлите слънчеви лъчи огряваха гнездото му от ранна сутрин до късна вечер. То видя как гората се разлисти, как цветята се изпъстриха в множество красиви цветове, как жужаха пчелите, как южнякът изсуши тревата. Мама Врабка научи Чики да лети и сега той, сам, се наслаждаваше на красивите природни пейзажи. Малкото врабче обичаше щом стане от сън да разпери крилца, да огледа цялата гора от високо и после да кацне на зелената топола, вперил поглед в небето, весело да зачурулика.
Но тази утрин пухкавата врабчова перушина бе настръхнала и Чики колкото и да опитваше не успя веднага да разпери крила. Той усещаше нещо ново, непознато.
Беше дошла есента. Въздухът бе по-студен, над цялата гора се бе спуснала мъгла. Учуден Чики се огледа и изумлението му бе още по-голямо щом съзря оголените клони на родния дъб. Такива бяха и на другите дървета наоколо. Един слънчев лъч се провря през мъглата и огря точно врабчовото гнездо. Чики се позатопли, разпери отново крилцата си и радостно изхвръкна от клона. Летейки над гората, той съзря новите цветове, в които тя бе обагрена – жълто, червено, оранжево. Той потърси с поглед своите приятели, с които всеки ден кръжеше, спираха до ручея и пиеха вода, пръскаха се, а после дружно се въргаляха в пръстта. Изведнъж Чики съзря чинката Сиси.
- Сиси, здравей! – поздрави я той и кацна до нея.
- Здравей, Чики!
- Но, къде са всички останали?!
- Нима, не знаеш?! Те отлетяха към топлите страни.
- Към топлите страни, но защо?
- Защото те са прелетни птички и всяка есен напускат родните гнезда и отиват на места, където е по-топло и слънчево.
- И ще се върнат, нали?
- Естествено – засмя се Сиси. – С идването на пролетта ще се върнат и те.
Чики се обнадежди, разпери отново крилцата си и литна. Коремчето му започна да се
бунтува, но за жалост наоколо не намираше нищо. Търсейки храна, той се отдалечи доста от родната гора. В далечината видя селска къща и с последни сили се отправи към нея.
Малката Кети страшно много обичаше да идва на гости на баба и дядо. Тук на село тя можеше да тича на воля, да храни зайчетата и кокошките, да си откъсне сама ябълка и после сладко, сладко да я изяде, а вечер сгушена при баба да слуша приказки за далечни земи, през девет планини в десета. На Кети толкова много й харесваше да наблюдава домашните животни, че на повечето им бе дала имена. Тук бяха котката Лъки, кучето Арон, козлето Боцко, неразделните братчета – зайчета Сивко и Белушко.
Този следобед Кети бе застанала на верандата на втория етаж и се любуваше на последните топли слънчеви лъчи. Изведнъж през облаците тя видя, че нещо лети към нея. То се стрелна покрай малкото момиче и тупна на терасата. Това беше Чики. Изморен и гладен той не успя да кацне, а просто се строполи. Кети се приближи и видя врабченцето, то дишаше едва, едва. Бързо влезе вътре, наля прясна вода и я поднесе на Чики. Той се надигна и отпи малко. Закрачи леко по пода, но глътките вода не му стигаха да отлети. Кети забеляза това и отново се вмъкна в стаята. След минута излезе с пълна шепа трохички. Подаде ги на изтощеното врабче и то с настървение загълта храната. Чики изяде всичко, пийна пак вода, разпери крилата си и този път успя да излети.
От днес нататък Чики идваше всеки ден на верандата на Кети, където го чакаха трохички хляб и прясна вода.
Есента донесе студ в старата гора, но тя донесе и топлина във врабчовото сърце, Чики откри нов, верен приятел.
Катрин Христофор Илиева

Пипи на училище при нас

Ако Пипи утре дойде в нашия клас
голямо щастие ще бъде туй за нас.
Обучението ще се превърне в забавление,
а игрите в страхотно приключение.
На двора ще яздим нейния кон,
вероятно ще летим с въздушен балон.
Ще чуем разкази за африкански слон
и за древен египетски фараон.
От нея много грубияни са си патили,
затова играта ще е само за приятели.
Много курабийки ще ядем,
а на г-н Нилсон банани ще дадем.
От Пипи чудни знания ще получим
и на свобода ще се научим.
Редът в училище ще бъде нарушен,
а госпожата няма да види бял ден!
Надявам се сградата да оцелее,
че директорът от изненада ще онемее
и голямото ни детско забавление
ще се превърне в тежко изкупление!
Виктор Руменов

Приказка за Мишката и Молива

Стоял си на масата моливът на Ани и скучаел.Но той не бил обикновен молив,а бил вълшебен.
Веднъж,когато Ани спяла,на масата се покачило Мишле.Видяло Молива, хванало го и го задърпало в своята дупка.
-Пусни ме, моля те!-замолил се Моливът
-За какво съм ти?Аз съм дървен и не ставам за ядене.
-Аз ще те гриза!-казало Мишлето!
-Сърбят ме зъбите и през цялото време трябва нещо да гриза. Ето така!-и Мишлето силно захапало Молива.
-Ох!-изохкал Моливът.
-Тогава нека за последен път да нарисувам нещо и после прави каквото искаш с мен.
-Тъй да бъде,съгласило се Мишлето,-рисувай! Но после,да знаеш,ще те изгриза на съвсем малки парченца.
Моливът тежко въздъхнал и нарисувал кръгче.
-Това сирене ли е?-попитало Мишлето.
-Може и да е сирене,-казал Моливът и нарисувал още три малки кръгчета.
-Разбира се,че е сирене,а това са дупчиците в него-досетило се Мишлето.
-Може и да са дупчици,-съгласил се Моливът и нарисувал още един голям кръг.
-Това е ябълка!-викнало Мишлето.
-Може и да е ябълка,-казал Моливът и нарисувал няколко дълги крачета.
-Аз знам,това са сарфаладки!-възкликнало,облизвайки се Мишлето.
-Свършвай по-бързо,че ужасно ме сърбят зъбите и изгладнях!
-Почакай малко-казал Моливът.И когато нарисувал тези кръгчета,Мишлето завикало:
-това прилича на ко....Не рисувай повече!
Но моливът вече му бил нарисувал мустаците...
-Това е истинска котка!-изписукало уплашеното Мишле и се втурнало към своята дупчица.
От тогава Мишлето и носът не си показало от там .
А моливът и до сега си стои на масата на Ани,само че станал много малък!

Преслава Тодорова

Категории: БЕЛ