Милена Борисова
Първи стъпки в училище

Осмомартенско

Осмомартенско - Изображение 1

Думи много тук не трябват,
днес е просто „Мамин ден“.
Мамо мила, мамо сладка-
ти си слънчице за мен.

С тези думи посрещнаха малките ученици от I „д“ клас на СОУ „Иван Вазов“ своите майки в навечерието на осми март. Преживяването си струваше най-много заради децата, а надявам се и майките са се забавлявали, защото атмосферата беше заредена с много любов и обич.

Идеята да изненадат приятно своите майки беше на децата и да си призная ми трябваше време да взема решение, защото мислех, че няма да се справим, а и когато се съгласих заедно да направим изненадата все още не знаех какво мога да очаквам. Това което ме мотивира беше истинското детско желание и това, че първокласниците са страхотни сладури. Не спираха да ме подпитват какво ще правим и когато им казах, че за да поднесат приятна изненада на своите майки ще трябва да се потрудят и да им покажат, че могат да прочетат стихове на своите майки , защото вече изучихме всички букви. Заех се да издиря хубави български стихотворения за мама и два дни преди тържеството всяко дете залепи лист със своето стихче в тетрадката си. Предстоеше най-трудното, но децата имаха голямо желание и тайно и не толкова тайно от майките сричаха и изглаждаха текстовете, защото искаха да зарадват своите майки. Не пропуснаха да ми благодарят, защото много харесват думите, които получиха, защото били точно тези, които искали да кажат на мама.
Когато на другия ден чух първия прочит на всяко дете разбрах, че съм си спретнала голямо приключение, защото нещата не се получаваха. Но всички бяха толкова съсредоточени в старанието си да сричат милите думи и това си заслужаваше да се види, затова взех решение и поканихме майките на празник на другия ден. Заедно с това с госпожа Кондова, която им преподава музика избрахме две песни посветени на мама.
В деня на празника вече се опитваха да четат изразително като показват своята обич към мама. Правеха предложения къде какво да се каже, всъщност те сами режисираха представлението и аз с изненада се съгласявах с тях, защото предложенията им бяха страхотни. Много харесаха идеята да седнат непринудено пред дъската и всеки сам да избере как да поднесе милите думи към своята майка както реши. Нали е празник и всички трябват да се забавляват и да се чувстват добре. А това, което ни водеше през цялото време беше да кажем едно голямо „Благодаря“ на най-близкия и любим за децата човек- мама.Сега вече когато всичко приключи съм доволна от решението си да подкрепя моите сладури, защото преживяването беше уникално. С толкова вълнение и трепет поднесоха своите думи към майките, толкова се стараха, че се получи много мило и запомнящо се тържество, от което разбрах, че макар и много малки, аз мога да разчитам на моите ученици. Сертификатите за най-добрата майка и снимките, спомен от първия учебен ден, внесоха допълнителна емоция в преживяването. Благодаря на всички майки на учениците от I „д“ клас, с които преживяхме всичко това заедно. Аз явно съм била доста притеснена, защото нямам снимки от събитието, затова моля, изпратете ми, за да ги публикуваме тук.

Категории: За родителите