Първи дни в училище

Училището е толкова голямо, а първокласниците са толкова малки! И непозната огромна сграда е може би плашеща за тях? Но след първата родителска среща се надявам родителите да са по- спокойни за своите деца, защото попадайки в училище детето е на безопасно място. Но какво преживяват децата?
На първия учебен ден атмосферата беше тържествена, любопитството от новото училище беше по- силно от притеснението и децата не разбраха как попаднаха в класната стая, сбогуваха се с родителите и започнаха своя първи учебен час, но не минахме без детски сълзи.Смятахме и проверихме кои букви познаваме, но в много забавна форма, защото след това първокласниците споделиха, че са се смели и забавлявали. Но след този ден се наредиха следващите учебни часове и дни.

Папките, в които поставихме учебниците и тетрадките по различните учебни предмети много помогнаха и децата бързо се ориентираха какво да подготвят за всеки учебен час. Още първия ден посетихме училищните тоалетни и се запознахме с нашето училище. През междучасието сме на двора, след като питаха как се излиза навън и къде трябва да минат. Има и по- ориентирани, които хванаха за ръка останалите и им показаха пътя. Но, по- важното е, че преди да излязат всички питаха кога трябва да се приберат, за да не закъснеят за час. Това, което ме радва е, че всички се прибраха без закъснения. В часовете се държат като ученици с малки изключения на няколко деца, при които се забелязва по- трудна адаптация и им се иска да играят повече като в детската градина, което е разбираемо. Все още уточняваме правилата, които трябва да спазваме в час и училище. Но започнаха да се обособяват първите приятелства и първите стъпки към оформянето на екип. Не се притесняват да обявяват предпочитания и заявка за приятелства без да се делят на момичета и момчета. Това, което ме впечатли е, че са внимателни и много мили един към друг, поне в началото докато се опознават.
Разстройват се когато са забравили учебник или тетрадка и не са подготвени за часа. През цялата първа седмица имаше и сълзи, но много уверено ме убедиха, че това не са сълзи, а нещо е попаднало в окото и това е причината да се насълзяват очите на някои първокласници.
Първите ми впечатления са, че почти всички имат „страхотна ръка“ и се справят с рисуването, оцветяването, изрязването и писането. Дори с учудване попитах няколко деца дали не са използвали линия, защото тетрадките им бяха перфектни. А те мъдро ми отговориха „Когато се пише не се използва линия, това е писане“. Много от тях отговарят със сложни и богати изречения на зададените въпроси, а други само с една дума, но нали затова сме в училище- да се научим.
Може да бъдете спокойни за детето си в училище, защото от класната стая отиват в полуинтернатната група и там учител се грижи да обядват и починат малко след часовете. После подготвят домашните работи и в края на деня са изморени и докато времето е хубаво е добре когато ги вземете от училище да играят и почиват. Направих снимки на първите моменти в различните часове, които може да се видят тук и в групата на класа, която вече създадохме в социалната мрежа в сайта на училището.