Милена Борисова
Първи стъпки в училище

Първият учебен ден- предизвикателство за всички- но вълнуващо и мило предизвикателство!

Първият учебен ден- предизвикателство за всички- но вълнуващо и мило предизвикателство! - Изображение 1

15 септември в двора на НУ „Патриарх Евтимий” звучат весели детски песни. Празнично украсения двор бързо се изпълни с пъстрота и без много суетене деца, учители и родители се подредиха на спортната площадка- има място за всички. Вълнение, цветя и много красота изпълниха училището и то сякаш оживя. Забавната програма, която поднесоха възпитаниците ни накара да запеем с тях. Изненадаха ни ято гълъби, които полетяха заедно с балоните в бяло, зелено, червено, пуснати от първокласниците.
В духа на добрите български училищни традиции – директорката- Рени Кръстева, след празнично обръщение към официални гости, ученици, учители и родители, лисна менче с вода пред първокласниците. Под звуците на училищния звънец малчуганите прекрачиха за първи път училищния праг и пристъпиха в празнично украсените класни стаи.
Най- развълнувани са те- най- малките и техните родители. Тревожните мисли са много: детето ще бъде притеснено в непозната и нова обстановка, няма да успее да намери приятели, няма да се справи с изискванията и учебното съдържание, може да не хареса учителката и какво ли не.
Родителите видяха своето дете в нова роля- ученик. След тържествени думи разчупихме заедно нашата първа питка и така поставихме началото на нашия общ път- към знанието, успеха и много истински приятелства. Учениците бяха толкова развълнувани, че не се замислиха и се сбогуваха с родителите и пристъпиха към своите ученически задължения. Нетърпеливи, питащи, слънчеви, много сладки, всеки със своята индивидуалност, но едно е общото между тях. Те заедно са вече I „г” клас и всички споделиха, че не им се иска утре да е събота, а понеделник, за да могат по- скоро да дойдат на училище. След всичко това е ясно, че място за притеснения няма защото всички заедно ще успеем да се справим с всяка трудност!

ПЪРВОЛАЧЕ
Чуйте ме бе, хора!
Аз съм първолаче!
Радост до простора…
А пък мама плаче:

Толкова задачи!
Как ще ставаш рано?
Сутрин как ще крачиш
с чантата на рамо?

Успокой се, мамо!
Твоето юначе
вече е голямо,
щом е първолаче!

Дългите уроци
ще са много лесни.
Чантата ще бъде
лека като вестник.

Първокласно литвам
аз във първа класа.
Чакат ме, е ясно,
Майкрософт и НАСА!
Р. Паскалева

 

Категории: Творчество