Първокласници споделят "Будителите събуждат ума на хората"

В междучасие сме. Първокласниците си говорят и все по- често чувам „Хелуин”. Обсъждат как ще се маскират и посрещнат празника. Познавам ги малко повече от месец, но ми се струва, че се знаем от много време, вече сме си близки с моите ученици. Личи си , че очакват утрешния празник с нетърпение.
Не се стърпявам и ги питам какъв празник ще отбележим на другия ден. Споглеждат се, следва мълчание, не разбирам кога всички сядат по местата си и вместо писане на малка буква „л” , за която са приготвили тетрадките, започва последният час на класа. Няма да скрия, че очаквах поне един ученик да каже, че знае какъв празник честваме на първи ноември, но уви.
Казах, че трябва да уважаваме всички празници, но Хелуин не е наш български празник. Продължих, че на първи ноември отбелязваме Деня на будителя, но това не помогна много. Учениците все още ме гледаха с неразбиране. Погледнах към будилника на бюрото и попитах как се будят сутрин. Започнаха да се оживяват и ги попитах как биха могли да събудят някого.
Детското въображение няма спирачки и ако не бяха ограниченията на учебните часове щях да чуя много и оригинални отговори, но и тези си заслужават.
„Аз бих купил часовник, за да будя сутрин за училище моя приятел и да не закъснява.” „Аз бих му подарил хубав петел, който да го буди сутрин.” „Бих го будил с добро настроение и радостна вест, за да е спокоен.” Очевидно „буденето” свързваха само със сутрешното събуждане.
Започнах своя разказ с делото на Левски и Ботев, продължих с Паисий, братята Кирил и Методий, Петър Берон, Васил Априлов и писатели, хора на науката, изкуството, просветни дейци и учители. Когато разказвах за делото на всеки забелязах как първокласниците притихнаха, а очите и станаха големи и поглъщаха всяка моя дума.
Попитах защо тези хора наричаме будители и получих кратък детски отговор: „Защото са спасили България”. А на въпроса какво събуждат тези велики българи, за които им разказах, отново лаконични детски думи: „Будителите събуждат ума на хората.”
Ето за такива моменти, които остават за мен незабравими, си струва да бъда учител…