Конете успокояват и изглежда, че инстинктивно усещат от какво имаш нужда. Конете не само носят удоволствие да ги наблюдаваш, защото са много красиви със своята осанка, но и оказват емоционална подкрепа. Изглежда като че ли усещат болката, депресията или лошото настроение и често реагират по невероятен начин. Дори със самото си тихо присъствие до теб, конят носи успокоение и утеха и дава сили да погледнеш от позитивно на живота. В този контакт няма място за егоизъм, глезотии и надуване. Децата трябва да спечелят тяхното доверие и уважение. Научават се да бъдат честни и с тях и със самите себе си.
Учениците от I г клас от НУ „Патриарх Евтимий” се запознаха с нови, малко необичайни приятели- кончетата от Конна Езда Плевен. Със своята красота ги впечатлиха кобилата Джиджи, прекрасното пони Ария и най- възрастният кон в базата Гигант, който погалиха всички.
Мъжките коне Неделим и Сигнал ни очароваха с красивата си осанка.
След няколко срещи децата се влюбват в конете. Влюбват се и нито миризмата или мръсотията, които първоначално ги изненадва, могат да ги отделят от тях, особено след като са спечелили взаимно доверие и страхът е изчезнал.
Конете имат нужда от доста грижи. Почистването на коня, храненето, поенето, разхождането и вниманието към него учат децата да бъдат прилежни и отговорни, да се грижат за другите. При конете това се получава естествено и децата забавлявайки се се научават да бъдат отговорни. В конюшните винаги има какво да се свърши и почти никога не достигат хора. Децата се учат на труд и работа в екип, на поставяне и изпълнение на задачи, от които зависят живота и здравето на любимите им същества.
Как се грижат за конете в Клуб по конна езда- Плевен видяха днес малките първокласници от НУ „Патриарх Евтимий”. Как се почистват копитата, четка се и се забърсва тялото, сресва се гривата и опашката и конят заблестява. Превръща се в истински красавец, както възкликна един първокласник.
Няма две еднакви тренировки с конете. Те също като нас са живи същества и имат своите емоции и настроения. Понякога е лесно, понякога е трудно, но винаги е нещо ново. В същото време усещането, че детето и конят все повече и повече се разбират, че стават едно цяло и синхронът не е само физически, е невероятно.
Днес за пръв път децата от I г клас погалиха конче, но не и за последен, защото всички искат отново да се върнат при своите нови приятели от Клуб по конна езда – Плевен и очакват следващата среща с нетърпение.